Търговище

ИНТЕРВЮ С ГАЛИНА КРЪСТЕВА

Галина Кръстева е от онези жени, които те грабват и запленяват още от първата минута с енергията и харизмата си. Тя е многофасетна личност, в която съжителстват майката, съпругата, жената на ръководен пост, приятелката и онази стихия, която, заради зодиакалния знак, наричат плутонова жена. Очарователната къдрокоса секретарка на читалището в Търговище съвсем наскоро отбеляза своя юбилей, който почти съвпадна и с 30-годишнината от брака й с нейния съпруг. За културата като път към осъществяване на мечтите, читалището, на което е отдала най-хубавите си години, и семейството е разговорът ми с нея.

• Гале, ти си секретар на търговищкото читалище вече 12 години. Трудно ли е за една жена да бъде на ръководен пост?

• В началото може би ми е било трудно, защото, независимо, че 18 години преди това бях работила в читалището, година преди това в Профсъюзен дом на културата, заставаш от другата страна на бариерата и изведнъж виждаш нещата по абсолютно различен начин. Отначало бях леко смутена, изпитвах известна доза притеснение, може би от голямата отговорност, която изведнъж се стовари на плещите ми, но впоследствие навлязох в работата и не мога да кажа, че ми е било трудно, защото все пак аз цял живот съм работила това. Мисля, че не е толкова трудно за жените да бъдат на ръководни постове, защото ние сме перфекционисти и обичаме да изпипваме и оглеждаме нещата до най-малките детайли. А при мен и рутината, която съм натрупала, спомага, за да не ми е чак толкова трудно в момента да съм на този ръководен пост.

• Защо са значими читалищата - тези духовни средища според теб?

• Затова, защото през всичките тези години са запазили културния дух или по-скоро са местата, в които можеш да изразиш своята творческа натура, творческото си виждане за света, своята духовност. Фактът, че след две години нашето читалище ще отбележи 150 години, показва, че това са най-старите културни институти, запазили българщината. Може би това звучи прекалено банално, но читалището през всичките тези години е било адекватно за времето си. Например - преди години са били модерни различните сказки, театралната самодейност, сега в читалището са заложени форми, които са интересни за момента. Ето, съвсем наскоро създадохме Дружество на психолозите - оказа се, че твърде много хора имат нужда от психолог и ние реагирахме навреме. Имаме и Дискусионен клуб „Позиция", където всеки месец се събират млади хора, за да разговарят по актуални за момента теми. Актуални са и модерните балети - и ние веднага откликваме на тази форма! Искам да кажа, че, независимо, че читалищата са толкова стари като институции, са винаги актуални за времето, в което съществуват. Те си остават и единствените културни институции, отворени за всички - от най-малките до най-големите. Имаме 4-годишни самодейци, имаме и 80-годишни! По-възрастните, в по-младите си години не са имали възможност или време да изразят таланта си, и сега идват тук. Имаме три състава с такива самодейци, които идват с невероятно удоволствие, изразяват вътрешната си потребност от духовно развитие. За тях читалището е един социален център, защото, освен че се занимават в тези групи, те създават едни много близки социални кръгове и намират едно място, където с хора - близки до тяхната възраст и интереси, споделят и времето си. Стават приятели, празнуват заедно рождени дни... За мен е голяма чест и радост, че непрекъснато на телевизионния екран - в реклами, във филми, в шоа, виждаме лицата на наши самодейци, млади хора, които са тръгнали от читалището. Значи ние по някакъв начин сме дали пътя на тези деца в живота!

• Има ли възпитателна роля културата?

• Според мен има възпитателна роля. И в живота съм забелязала, че деца, които са минали през културни институции, било читалище, Център за работа с деца или Младежки дом, се реализират по-добре в живота. И маниерът им, и държанието им са по-различни, те са по-отворени и по-леко възприемат света и новостите - изобщо това са едни по-будни деца. Освен това - културата е най-големият дипломат за една държава. Тя винаги е водещата! Затова за мен културата има невероятно важно значение!

• Кои са основните проблеми на българските читалища и какво трябва да се промени?

• Сигурно ще прозвучи много банално, но, както навсякъде, основните проблеми са от финансово естество. Със Закон от 1996 г. на читалищата се даде една относителна самостоятелност и годишно се отпуска една определена сума субсидирана бройка. В нашето читалище работим 6 души на щат и 12 на хонорар - ръководители на общо 13-те ни състава, и от Министерството на културата ни дават 32 хил. лева. В Закона е посочено, че читалището може да се субсидира от Общината, но така е завоалирано пожелателно, че на практика ние от нея не получаваме никаква финансова помощ. Искам обаче да подчертая, че сградата, в която се помещаваме, е публична общинска собственост, която пак по силата на този закон, остава за безвъзмездно ползване. Общината ни е дала възможност цялата тази сграда ние да я стопанисваме и управляваме, като парите, които вземама от наеми, влизат на практика в читалището и с тях трябва да формираме нашия бюджет, който се оформя към 80 хил. лева. Отстрани може би това изглежда много като цифра, но от нея се плащат заплати, хонорари, всички режийни разходи, ушиване на костюми и направа на декори на съставите и сме винаги на ръба. Тази година например преценихме, че няма да можем да издържим финансово и се отказахме от добрата привилегия да ползваме парно отопление. Така че - в това е проблемът на читалищата. Какво виждам аз като изход? Може би малко повече внимание и помощ от страна на Общината, които определено при нас липсват. Държа да подчертая, че не във всички градове е така! Аз контактувам с много колеги от други градове и се оказва, че там читалищата са любимци, галеници на Общините. Ето например в Шумен имат осем градски читалища и Общината е поела и плаща парното им отопление. В почти всички градове таксата смет не беше поискана от читалищата, а нашата Община не ни опрости тези 4 230 лв., защото сметнали, че събираме много пари от наемите. Вижда се какво взимаме, но не се вижда това, което даваме. А ние поддържаме и сградата, защото тя има нужда от това. Имайки предвид, че започна новият мандат на новите общински съветници, много се надявам те да преразгледат това решение на миналия Общински съвет и да ни подадат ръка за помощ. Много съм радостна, че Диян Дечев стана отново зам. кмет, защото той е един от нашите настоятели и винаги много сме разчитали на него, защото е запознат „от кухнята" с нашите проблеми и винаги много ни е помагал. Много ни помагат и нашите дарители и тук е мястото да спомена имената на най-редовните ни спомоществователи - Пламен Неделчев, Георги Младенов и Трайко Николов и да им благодаря. Щом те винаги откликват на нашия зов и все още ги има, това означава, че читалището е потребно и има своята роля в живота на града.

• Хубавото е, че тук давате поле за изява на хора от различна възраст - от деца до пенсионери, както каза ти. Разкажи ни за последната интересна инициатива - ще гостувате с ВИС „Златни зари" в предаването на Ути Бъчваров...

• Да, самата продуцентка на предаването - Моника Митева, ни е издирила и ни покани за участие в новата рубрика на „Бързо, лесно, вкусно" - „Вкусната България". Впонеделник /бел.ред. днес/ пътуваме за София. Гостуването на „Златни зари" ще се заснеме на 5 декември, но ще бъде излъчено на 27 януари, непосредствено преди празника на Търговище, когато честваме неговото Освобождение. Групата посрещна новината с голям ентусиазъм. Румена Ширкова и Йорданка Гайдарова са двете певици, които ще представят традиционни търговищки ястия. Те положиха невероятен труд за издирването на подобни рецепти, ходиха и в музея, за да ги сверят. Едната ще бъде за пълнени дюли. Това е празнична рецепта, която се е готвела само при много тържествени случаи - при посрещане на булка, на Йордановден. Другата рецепта е за тиква с бисквити, което е също много интересен стар десерт. Кулинарната редакторка на предаването, още докато разбра за рецептите, остана приятно изненадана и каза, че няма търпение да ги опита. Мисля, че ние по един много достоен начин ще представим Търговище. В предаването „Златни зари" ще изпълнят три песни и ще презентираме нашия град и читалището.

• Предстоят хубавите празници Коледа и Нова година. С какво ще изненадате обществеността?

• Да, декември е невероятно натоварен месец за нас! Всеки ден тук има някаква проява. Няма да забравим и най-малките жители на града и ще ги зарадваме с ново, много интересно Коледно шоу, което е специално подготвено по проект. За обществеността е наложилият се вече традиционен Коледен концерт с участието на Духовия оркестър, Хор „Родна песен" и други състави в навечерието на празниците, своята Коледна продукция в нашата зала ще представят и ПФА „Мизия" и Дамски хор „Златна лира" с диригент Илиана Иванова. Искам да подчертая, че ние поддържаме една доста добра социална политика и не сме забравили Дома за медико-социални грижи за деца и Дневния център за стари хора в Търговище, на които сме чести гости. Няма празник, за който ние не сме ги поздравили! На 23 декември с изцяло Коледна програма ще гостуваме на Дневен център „Дар" с ВИС „Златни зари". Така че ни предстои доста динамична програма, но искам да подчертая, че за целия ни екип това са много приятни ангажименти и, когато приключат, се чувстваме много удовлетворени и щастливи посрещаме Новата година.

• Каква е цената на това - да бъдеш себе си, Гале?

• При мен може би този въпрос има по-различно значение. Моят съпруг е далече от дома. Той е специалист в своята си област и намери професионалната си реализация в друга държава, където е много ценен. Направих опит за отида при него, но си дадох сметка, че много обичам работата си, харесва ми колектива, с който работя... Така че моята реализация е тук, в родния ми град, в читалището. Затова прецених, че за да съм аз, за да бъда себе си, трябва да остана тук. Благодарение на новите технически средства със съпруга ми сме ежедневно в контакт, пътуваме на всеки два месеца и пак сме заедно. Искам да подчертая, че това, което съм аз като реализация, като личност, го дължа на моя съпруг. В негово лице винаги съм намирала невероятна подкрепа, морална опора, насърчаване, че аз мога, че аз ще се справя и винаги съм разчитала и продължавам да разчитам на него и той продължава да бъде моята опора, независимо, че е толкова далече.

• Трудно ли се постига балансът между семейството и кариерата?

• Аз съм вече на възраст, в която моите деца са създали своите семейства и някакси по мога да отделя време за кариерата си. Може би в това е предимството да се ожениш толкова млад. Разбира се, отделям необходимото внимание и на децата си, на внучето си, на близките си.

• С какво е свързана най-голямата ти мечта?

• Ако мога да живея при съпруга ми и да имам тази работа, ако мога да съчетая двата си живота - професионалния и добрия личен, в едно, ще бъда може би най-щастливият човек и това би била моята реализирана мечта!

Коментара (0)

Скрий/покажи коментарите

Скрий/покажи формата за коментар