Търговище

Д-р Папуров, преди месец „Солигена" стана на 11 години. Предстои да чествате 7 години от създаването на хирургичната болница. Как се роди идеята за тях?

Винаги съм мечтал да работя в частното здравеопазване и особено, след като взех специалност. След 1989 г., когато се отвориха възможностите за избор за частно и държавно здравеопазване, съм си мечтал да реализирам точно това и лека-полека, заедно обаче с участието си в Лекарския съюз, стигнах дотук. Идеите в началото бяха едни, реализацията стана съвсем друга, пък накрая се получи трето, а сега завършихме четвърто. Чак такива грандиозни мисли в съзнанието си не съм имал, но животът го наложи, както и развитието на системата, а и изискванията определят параметрите. В първите две години „Солигена" тръгна по-плахо. Все пак тя беше единственото частно заведение в региона, а сега имам претенции, че е едно от най-големите в страната.

Какво е значението на името на Медицинския център?

Солигена означава „родена от слънцето" от латински.

Като председател на РК на БЛС как преценявате нивото на здравеопазване в Търговище?

Виждате какво е нивото на здравеопазване в Търговище. Аз имам претенции, че то е и благодарение на коректива Лекарски съюз и затова, че не сме позволявали да се получат огромни изкривявания. Аз станах пионер, без да искам да съм такъв, но времето го изисква, и ми се налага да се боря непрекъснато и да доказвам, че това е по-правилно, отколкото другото. За мен по-правилното е да има конкуренция и в здравеопазването, а не, че публичните средства на гражданите трябва да постъпват в държавните здравни заведения. Това няма и икономическа логика!

„Здравната система е в депресия", каза д-р Кехайов. Докога според Вас?

Здравната система ще бъде в депресия, докато наистина се започнат реформите, т.е. се продължат реформите. Те бяха започнати частично наистина през 1997-1998 г., докараха се до едно положение и спряха. Едните нямаха воля да си отчетат грешките и да надградят нещата, другите - нямаха волята да ги доразвият и караха ей така, но имаха парите да финансират системата. И сега изпаднахме в пълен колапс, защото има безработица, криза е, сериозна част от гражданите нямат пари, нямаме създаден мотив хората да си плащат вноските, а в същото време системата няма резерв, защото парите, събирани 8-10 години от българските граждани, бяха абсолютно незаконно прехвърлени, не без активното участие, а с активното участие на председателя на БЛС. Той подписа споразумение 1 млрд. 400 млн. лева да се прехвърлят във фискалния резерв! А трябваше да обясни на премиера, че това не е правомерно и не е хубаво и за българските граждани! Преди дни обявлението беше, че събираемостта за първите 6 месеца е 800 млн. лева. И за второто шестмесечие още 800 млн. лева, става 1 млрд. и 600 млн. лева. А колко харчи системата? 2 млрд. и 250 млн. лева с лекарствата. Значи дефицитът в момента е над 700 млн. лева! А ние прехвърлихме милиард и 400 млн., които са събирани точно с тази цел! И какво правим?! За нереформирана система не бивало да се харчат пари! Унищожихме или ще унищожим една голяма част от общинските болници и какво ще се случи? А оправихме ли си Спешната помощ?! Тя трябва да бъде на първо място! Трябва да бъде много точна, много ясна и правилно структурирана. Реформата в здравеопазването е един процес, който никога не спира. Държавата трябва да се научи да заделя не по-малко от шест процента от БВП за здравеопазване.

Да станете лекар ли беше детската Ви мечта, д-р Папуров?

А, не! Артист щях да ставам. Стефан Данаилов много ми харесваше. Когато бях малък, вървяха филмите „Четиримата танкисти и кучето" и „На всеки километър" и аз бях решил да ставам артист! После много исках да уча право, но по мое време беше нулева година за прием и нямаше как да кандидатствам. И тогава вече реших, че ще ставам доктор. По принуда! /смее се/

А имате ли време за отдих и за хобито си?

Не. Понякога просто изчезвам за един-два дни и съчетавам полезното с приятното. Предприятието стана много голямо, хората са много, това са човешки животи, огромни отговорности и не мога да си позволя дълго отсъствие. Но човек трябва да знае, че животът е в едни рамки и трябва да намира време и да почива. А иначе, опитвам се да се правя на ловджия, но нямам това време, затова - хирургията е моето хоби.

Имате много сплотен колектив в болницата...

Е, старая се да има баланс на интересите. Малко съм проклет на моменти, държа да бъдат по-перфектни нещата. Трудно се намират хора  в държавата, на които им се работи. Но мисля, че сме намерили баланса, а и все пак седем години са си достатъчно дълго време, през което успяхме да се сработим.

Обичате Търговище...

Ами тук ли щях да бъда, ако не го обичах! Малко са хората, които са направили подобна инвестиция в града си!

Питам Ви, защото бяхте обиден на Общината...

Продължавам да бъда обиден, защото това безобразие, което същесвтува на ул. „Пирин" не е за мене, то е за гражданите! При нас идват хора от различни места - те се излагат, не се излагам аз! Като зачеркват мене, зачеркват себе си! Те едни се зачеркнаха, други ще се позачеркнат, трети след това ще си отидат безславно. В крайна сметка - аз пак ще остана и това не попречи да се развие предприятието, но - грозно е!

Блазни ли Ви политиката?

Не, не ме блазни. Ако реша да се кандидатирам за кмет, не се знае дали няма да стана! В момента. Но защо?! Нямам мотивация, нямам стимул! Какво да правя там?! Власт имам достатъчно, хората ме обичат, уважават ме, ако това трябва да ме блазни... Финансирам се достатъчно добре, слава Богу - не се оплаквам! Какво - да ме возят със служебна кола?! Благодаря, аз си имам няколко коли! Обичам да мога да бъда, колкото е възможно, независим. Е, не можеш да бъдеш абсолютно независим - такива няма никъде по света! Все пак съм от Вардун! Майка ми и баща ми са оттам. Борчески край! А то, каквото ти е заложено в ДНК-то, това си е! Може би аз съм го развил повече борческия си дух, но в друга насока. Това, което не те убива, те прави по силен, нали? А пък на мен ми се стоварва какво ли не на главата! Честно казано, свикнах с ударите.

Кой беше най-тежкият за Вас?

Винаги ми е било най-трудно да преживея предателството. На няколко пъти ми се случи и ми беше изключително неприятно, но като преодолееш това... Даваш един кредит на доверие и това е!

Такива съвети ли давате на синовете си?

Да, то това е опитът! Те затова хората са казали - не питай старило, а питай патило. Но и те все пак са мъже и виждат как стоят нещата.