СТАР АКАДЕМИ БЕ ГОЛЯМ ТРАМПЛИН В ЖИВОТА МИ

natalia4

ИНТЕРВЮ С ПЕВИЦАТА НАТАЛИЯ ТЕНЕВА

Казват, че успехът спохожда подготвения. А тя се готви за него от дете - и като балерина, и като певица. Нейната звезда изгря преди малко повече от шест години в едно телевизионно шоу, а преди броени дни прожекторът на славата я освети далече от родния град.

В „Лицата на Търговище" - певицата Наталия Тенева.

Наталия, съвсем наскоро се завърна със специалната награда на журито за признат артист от Международния песенен фестивал на Тенерифе "Universong 2011". Щастлива ли си от признанието?
Да, разбира се, че съм щастлива! Този конкурс беше много важен за мен. Досега през годините имам много участия и награди от национални и международни конкурси, но те бяха за изпълнение, там оценяваха гласа ми. Никога досега не бях участвала в международен конкурс за песен! Когато разбрах за този - на Тенерифе, реших да участвам и да премеря силите си с композитори от цял свят. Песента, с която реших да участвам, написах по време на учатието си в „Стар Академи". Текстът и музиката са мои, а аранжиментът направи Иван Лечев. Той е едно от големите имена в българската поп и рок музика и, когато ми предложи да направи аранжимента на тази песен, за мен беше огромна чест! Песента не е издавана, само беше представена на един от концертите на сцената на „Стар Аакадеми" и след това в предаването на Гала „ На кафе". Нещата се развиха много бързо. Емил Струнджев - моят вокален педагог от музикалното училище, с когото вече работим заедно, ми каза за фестивала, но трябваше да реагирам много бързо, защото имах много малко време, за да спазя сроковете. Още същия ден записах песента в студио, поканих мой приятел - саксофонист да запише партията на саксофона - Атанас Хаджиев -Бъзито, изключително талантлив музикант, с невероятна мисъл и чувство за тон, линия, импровизация! Много съм щастлива, че успяхме да завършим песента и да се вмъкнем във времето и в неговата програма сред многобройните му участия. Фестивалът се провежда вече 10 години и организацията по него беше направена перфектно! Бях очарована от всичко ! Провежда се предварителен кръг, в който всички желаещи от цял свят изпращат пълен запис на песента, с която участват. След това комисията избира 14 души, които са финалисти. За мое голямо щастие, аз бях сред тези избраници. Само Сара Клас от Англия, Нунцио Мило от Италия и аз представихме собствени песни. Както казах, организацията беше безупречна - конкурсът беше отразен от всички медии на острова, бяха организирани интервюта и пресконференции с нас, за да ни представят на зрителите. Репетицията за конкурса, самият конкурс, звукът, декорите, шоуто, орагнизацията зад кулисите, хората, които се грижеха за нас, фотографи, камери ... абсолютно всичко беше спазено и изпълнено стриктно и безупречно! Бяхме оценявани от деветчленно международно жури. Аз като цяло съм доволна от представянето си. Разбира се, винаги има какво да се желае! Бях много горда, когато развявах българското знаме и ми връчиха специалната награда на журито за признат артист! Тази награда ме прави щастлива, защото е оценено не само това, че съм автор на песента си, но и моето изпълнение и цялостното представяне.
Как ви възприемаше публиката?
Публиката ни прие страхотно! Всеки от нас е професионален музикант, артист, певец в собствената си държава и се представи на ниво и то - много високо. Всяка песен беше много различна от другата и мисля, че на журито не е било особенно лесно, когато е трябвало да взима крайните решения! Публиката се радваше на всички ни и ни приветстваше и изпращаше изключително сърдечно. Моята песен се казва „Звезден прах". В нея се разказва за пътя, който всеки един артист трябва да измине, докато постигне мечтата си, за чувството, когато си там - на голямата сцена, с многобройната публика, с многото прожектори, които те заслепяват, за всички очи, вперени в теб... Това се опитах да предам чрез нея и с цялото си същество и душа. Излях чувствата, които бушуват в мен, когато съм на сцената и мисля, че публиката го усети - усетих ги и аз чрез аплодисментите, които се взривиха, когато изпях песента.
А помниш ли първата си изява на професионалната сцена?
Малко ми е трудно да отговоря на този въпрос, защото от момента, в който започнах да пея и Костя и Кремена Кряколови поставиха микрофона в ръката ми, аз оставих всичко друго на заден план и приемах всичко, свързано с пеенето, за най-важното нещо в живота ми. Още тогава гледах на това твърде сериозно и професионално. Тогава бях на 14 години. Докато бях ученичка в музикалното училище в Добрич, пеех с групата ми от време на време в рок клуба в Търговище, който за съжаление вече не съществува. Това се случваше рядко, когато се прибирах в почивните дни при нашите. Пеех от време на време и в различни програми. Тези участия бяха заплатени, разбира се, въпреки че съм била още малка. Но тогава трябваше да наблягам повече на уроците, изпитите и многобройните конкурси, които бяха част от живота ми. Истински да стъпиш на професионална сцена усетих какво е, когато на 18 години заминах за Южна Корея на работа като артист и певица с 9 човека оркестър зад мен. Останах там половин година. Тогава усетих истинската отговорност. Когато си сам в чужбина, с хора, които почти не познаваш, на 18 години си, вече не си в училище - нещата са доста по-различни. Тогава започнаха и не спряха пътуванията и турнетата ми по света с различни музиканти и групи.
Тежи ли ти известността?
Преди ми тежеше отвреме-навреме. На кой популярен човек не му тежи понякога! Когато си популярен малко или много, всеки се интересува от всичко, случващо се с теб, било то хубаво или лошо. Чуваш и четеш какви ли не неща за себе си, доста често дори от хора, които са ти били близки и не си го очаквал от тях, понякога дори абсурди. Аз съм чела за себе си такива абсурдни неща, че в един момент започвах да се смея. Но това беше най-силно в периода около и след приключването на „Стар Академи". Минаха доста години оттогава и, както след всяко такова шоу, нещата утихват с времето. Сега е доста по-различно, появяват се нови и нови лица и така се чувствам доста по-добре - хората ме познават, но не навлизат в личното ми пространство, както преди. Любопитните погледи остават, но то е неизбежно май!
На няколко пъти спомена „Стар Академи". Как попадна там?
Както всеки друг - записах се за участие, преминах през всеки един кастинг успешно и така попаднах сред 14 избрани финалисти. Това се случи в една от почивките ми между две турнета в чужбина. Светлана Струнджева - съпругата на вокалния ми педагог от училището ми в Добрич и ръководител на вокалното трио, в което пеех, преди да завърша, ми каза, че се провежда кастинг за такова телевизионно шоу. По това време пеех с група „Обертон" от Търговище и пътувахме в чужбина. Погледнах доста несериозно на това - с шоуто и, понеже все още не бяхме подписали следващите договори за предстоящото турне, а и имаше 3 месеца дотогава, реших да се пробвам на първия кастинг. Изобщо не предполагах, че ще ме изберат! Дори песните, които изпях на първия кастинг, ги избрах в колата по път за София. След като се оказа, че съм преминала всички кастинги, съобщих на колегите ми от групата. Тогава бях на 22 години и си дадох сметка, че това е възможност, която може да ми бъде голям трамплин в живота - както и стана! Избрах да участвам в шоуто и да напусна групата, намерих певица, която да ме замести, и продължих напред. Колегите ми от състава изобщо не го приеха добре, не ме разбраха и не ме подкрепиха в избора ми. Много ме заболя от реакцията, но тогава трябваше да избера и, ако трябва да съм честна - с тази си реакция те ми помогнаха в избора.
Казваш, че това е бил трамплин за теб...
Да, беше трамплин, но и спирачка за много неща. Покрай шоуто навлязох в музикалните среди на българския шоубизнес, ако може да се нарече така. Запознах се и станахме приятели с много уважавани артисти от гилдията. Оттогава имам щастието да познавам и да работя с някои от тях.
Наскоро Ивайло Колев направи дуетна песен с Васил Найденов. Харесва ли ти?
Всъщност Иво е единственият от шоуто, с който останахме близки приятели. С останалите поддържаме отношения - почти никакви, но с него се чуваме и си пишем винаги, когато можем и когато той и съпругата му са си в България, когато имаме възможност, се виждаме. С Васко Найденов също сме близки приятели и с него се виждаме сравнително често. Обичам да слушам историите, които разказва, особенно за времето, когато са имали по няколко концерта на ден, а аз съм била толкова мъничка тогава! Песента я чух, звучи ми много лятно, свежо и ме кара да се усмихвам! Аз съм пристрастна - и двамата са ми приятели, но наистина песента ми харесва!
Не си ли мислила да участваш в друго подобно предаване?
Много често различни хора ми задават същия въпрос. Не, не мисля, че искам да участвам отново в такъв формат. Мисля, че това ще бъде крачка назад за мен. Вече съм минала през това, била съм между 14-те щастливци, получила съм това, към което се стреми всеки участващ в такова предаване - защо да повтарям всичко това? Човек трябва да пробва нови неща, за да се развива. Всяко ново нещо те издига и те учи. Вече знам какво мога да очаквам от такъв формат - и хубаво, и лошо. Знам и какво ти взима едно такова шоу и какво обещава, знам и какво се случва след приключването на еуфорията около него. Нямам нужда от това. Имам нужда да се развивам като личност и като артист.
Зададох ти този въпрос, защото и в момента тече подобно музикално предаване. Гледаш ли „Гласът на България", в който участват две момичета от Търговище? И какво мислиш за Търговище - не е ли град на талантите?
Гледала съм много малка част от „Гласът на България", защото, когато започна, бях в чужбина. Не познавам нито едно от момичетата, едното от които гледах, но им пожелавам успех. Стискам им палци! Трябва да са силни и да се борят докрай! Какво мисля за Търговище?! Това си е моят град! С моите спомени! С моето детство и моето семейство! Тъжно ми е само, когато се разхождам из него и виждам как с всяка изминала година улиците и красивият ни център се рушат! А за това дали е град на талантите - мисля, че да! В Търговище са се родили такива големи таланти и са постигнали толкова много, че е жалко, че се знае много малко за тях. От Търговище са тръгнали много доказали се хора, много можещи и всички търговищенци трябва да знаят за тях, за успехите им!
Всеки има своите звездни минути. Кои са били твоите или мислиш, че още не си ги преживяла?
Ами не знам, аз мисля, че на всяко мое участие преживявам своите звездни минути. Може би най-силно е било по време на националното турне на „Стар Академи" . Песента ми „25-и кадър" по това време все още беше само представена на един от концертите, преди да завърши шоуто, но, когато започна турнето и когато излизах на сцената, цялата публика пееше с мен. Беше невероятно силен момент за мен, защото тази песен все още не беше въртяна по радиото! Едва след това, само за 3 дни се издигна от стотно на 26-о място в БГ ТОП 100 по Българското национално радио. Но звездния миг го усещам всеки път, когато съм на сцената и виждам изпълнените с възхищение погледи на хората, аплодисментите им и в края на концертите, когато идват и ме поздравяват. Това чувство не може да се опише с думи, то може само да се усети!
Кои са твоите идоли, Натали?
Моите идоли са артисти, от които през целия си живот съм взимала пример и съм се опитвала да се уча - Лили Иванова, Васил Найденов, Емил Димитров, Георги Христов, Георги Станчев и оттам - Уитни Хюстън, Селин Дион, Майкъл Джексън, Мадона, Фреди Меркюри, Джордж Майкъл, Елтън Джон, Лаура Паусини, Ерос Рамацоти и още толкова много... Аз нямам един-двама идоли. Те са много, защото всеки от тях е много голям и силен в това, което прави. Всеки от тях сам по себе си е като учебник!
Ти живееш в столицата. Отдавна си напуснала Търговище. С какви чувства се сещаш за родния град?
С доста смесени чувства се връщам в Търговище. Много си обичам града, но и доста хора тук ми забиха нож в гърба. Сега всеки път, когато се прибирам, гледам да отделя цялото си време на семейството ми, защото това са хората, които винаги са ме подкрепяли безпрекословно и никога не са ме предавали. Най-много обичам да се разхождам по улиците на Търговище с майка ми. През годините тя ми е била най-добрият приятел. Обичам да се разхождаме и да си говорим за най-различни неща . Преди години до ГУМ имаше малко барака, в която продаваха сладолед във фунийка - много обичахме да си купим сладолед оттам и да си го ядем, докато се разхождаме.
Оттук накъде?
Как накъде! По правия път нагоре, разбира се!
Снимки: Личен архив