МОМЕНТИТЕ, В КОИТО СМЕ ПОМОГНАЛИ – ЗАБРАВЯМЕ, НО ПОМНИМ ВИНАГИ НЕУДАЧИТЕ | Интервю

darin_dimitrov

ИНТЕРВЮ С Д-Р ДАРИН ДИМИТРОВ

За Деня на родилната помощ и броени дни преди рождения му ден, в „Лицата на Търговище" ви представяме д-р Дарин Димитров - началник на отделението по акушерство и гинекология в търговищката болница. На този отговорен пост усмихнатият лекар е вече девета година. В профила си в социалната мрежа е отбелязал, че обича да почива, но рядко му остава време. Благородно завижда на професиите, които не пренасят бремето на отговорността. В малкото време, през което е общински съветник от ПП ГЕРБ в миналия Общински съвет, д-р Димитров достига до извода, че политиката го натоварва. Той е баща на двама пораснали синове, които, по думите му, сами трябва да изберат своя път. Големият се насочва към специалността „Финанси", а малкият има намерение да продължи хуманната професия на родителите си.

Д-р Димитров, защо избрахте професията на акушер-гинеколог?
Стана малко случайно. По принцип аз имах желание да ставам ортопед, но така се случи, че в отделението по ортопедия нямаше места и д-р Симеонов, Бог да го прости, тогава директор на болницата, ме попита - искаш ли да започнеш в АГ и аз казах - да. Започнах да работя с колегите - д-р Абаджиев, д-р Попов, д-р Щерев. Поработих два месеца, извика ме д-р Симеонов - ти искаше да почнеш в ортопедия, има свободно място. Казвам - да, но аз вече не искам. Свикнах с колектива, видях, че това е една много хубава професия, в която човек може да се развива, че в нея има много творчество и затова реших да продължа като акушер-гинеколог.
И така колко години вече?
Станаха 23-24 години вече. Така неусетно, от ден на ден, от сутрин до вечер, та до днес.
Помните ли първото бебе, което акуширахте?
Не, не помня, но наскоро една пациентка ми каза, че е била може би едно от първите бебета, на които съм акуширал. По принцип ние, гинеколозите, помним повече неудачите, отколкото хубавите моменти. Моментите, в които сме помогнали, забравяме, но неудачите при нас са много тежки и винаги се помнят и преживяват. При нас отговорността е за два живота и това трябва да се оцени от хората, от Министерството, от Здравната каса. За два живота касата заплаща, колкото за един апандисит, чиято операция реално е за около половин час.
Хората са с впечатлението, че мъжете са повече и по-добри в тази професия. Споделяте ли това мнение?
В тази професия трябва да имаш търпение. Грешката винаги идва от прибързаност. Трябва да се бърза, но да се бърза бавно, да се бърза внимателно, а понякога да се бърза страшно много, но без паника! Трябва да имаш и самообладание, като получи жената кръвоизлив, не да колабираш, а да вземеш мерки веднага и да го спреш. Понякога се налага и мъжка сила, за да се извади бебето, затова мъжете може би са повече в тази професия, но не мога да кажа, че и жените не се справят.
Какво е съотношението в отделението тук?
От осем лекари, шестима са мъжете и две са дамите.
Бягат ли акушер-гинеколозите извън страната?
Бягат, разбира се! Всички получаваме покани да се явим на кастинги за работа в чужбина. Но понеже тук си имаме работа, която е с положителна настройка към хората - ражда се новият живот, много малко и от акушерките, и от лекарите мислят за чужбина. Ние тук сме удовлетворени от работата си. А удовлетворението от професията не е само от заплащането. Удовлетворението от професията идва от това, което вършиш, от благодарността на хората, от уважението на обществото, от щастливите родилки, които срещаш с децата след време по улиците на града и те поздравяват... Заплащането е едно от малкото неща, което може да те задържи. Но в чужбина другите неща липсват! Там нито имаш благодарността на обществото, нито някой те познава.
Голяма ли е бройката на българките, които се страхуват от раждането и искат да родят чрез цезарово сечение? В последно време по този въпрос се шуми много и в интернет - форумите...
Много жени искат цезарово сечение, за съжаление. Това според мене е грешно. Може би им е по-лесно да легнат на операционната маса и да се събудят с бебе, защото иначе ги е страх от болка, от напъни, от намеса и т. н. Като цяло в страната е много висок процентът на цезарово сечение, четох, че е около 36. При нас мога да ви кажа, че е 22 на сто, което е много под средното за страната. Защо е така? Защото тук нямаме цезарово сечение по желание, нямаме избор на екип, които се отричат в момента. Секцио по принцип се прави по индикация. Макар и да е малка, трябва да я има, защото това е оперативна намеса и усложненията винаги са много повече. А и както видяхте - тежките случаи в София, които станаха с родилките, са все след секцио.
Какво съветвате пациентките си - бременните, и другите, д-р Димитров?
На бременните пациентки им казвам, че трябва да карат бременността си така, все едно не са бременни, но винаги да имат едно на ум и да внимават. На другите жени препоръчвам по-редовни прегледи, за да няма тежки заболявания. За съжаление, почти всеки ден в отделението откриваме и изпращаме за лечение злокачествено заболяване. Това говори много зле за нас, за здравната ни култура. Другото, което много ми тежи, са многото неосигурени пациентки. Държавата по принцип заплаща раждането, но другите манипулации остават за сметка на болницата и на отделението. Не можем да ги накараме хората да си платят! Те казват - нямам пари! Откъде да платя! И ние сме голяма болница, областна - какво да правим! В края на краищата ние изпълняваме и някаква малка социална функция! Но ни е неприятно, защото знаем, че тези пари изтичат от нашите заплати! В медицината вече всичко е приходи - разходи, колко пари сме изкарали от Здравната каса, колко отиват за лекарства, за заплати и оттам колко можем да си доразпределим като допълнително възнаграждение, с което да се стимулира колектива. Защото основните заплати на лекари и акушерки са учудващо смешни. Лекарите работят за 550 лева, а акушерките за 400 и нещо! В Германия например ни казват - ела, започваш на 4 500 евро. И въпреки това - отново казвам, че в нашата професия не е най-важно заплащането. И за всяка друга се отнася също. Човек трябва да е удовлетворен от това, което прави.
През миналата година тук са се родили над 720 бебета. Колко годишна беше най-младата родилка?
Миналата година мисля, че беше на 14 години, но сме имали и 12-годишни.
Предстои ремонт на отделението...
Да, това е най-голямата ми надежда - да направим ремонт на родилно отделение. След новата ни операционна, в която работим вече, искаме младите жени да имат по-хубави условия. Тогава ще имаме и още повече пациентки. Липсата на добри битови условия ни е голям минус. Има много жени, които казват - аз знам, че сте професионалисти, обаче не мога да раждам при тези условия. Те искат примерно да са по две жени в стая, с баня, с тоалетна и това е нормално! Това са нормалните условия на 21 век.
Как ще отбележите празника си?
Решихме този път да не сме в града, а малко по-далече. Но може би аз ще остана „да пазя" отделението, а колегите ще отидат да празнуват. Те много съжаляват, че няма да съм с тях, но дори и да отида, няма да мога да празнувам, ще се тревожа, ще звъня непрекъснато по телефона, защото винаги всичко може да се случи. Затова бих искал да поздравя всички колеги, всички акушерки, всички, които са работили и са допринесли за името на отделението, което се гради не за три години, а за тридесет. Искам да благодаря на всички, които са работили през тези години в това отделение! Искам също да благодаря на неонатолозите, които работят заедно с нас и също помагат за имиджа на отделението. Когато имаме добри неонатолози до нас, добри анестезиолози, кръвна банка, ние се чувстваме сигурни в работата си.