В "ЛИЦАТА НА ТЪРГОВИЩЕ" - ЙОРДАН КАМДЖАЛОВ


Търговищенец е един от най-успешните млади диригенти в света. Йордан Камджалов е лауреат на редица международни фестивали във Финландия, Германия и Англия. Има ангажименти в Берлин, Цюрих, Хелзинки, Лос Анджелис, Лондон, Лисабон и др. Основател и президент е на фондация за подпомагане на извънредно талантливи млади българи. В началото на юни долетя вестта, че Данчо е първият чужденец, спечелил престижната позиция генерален музикален директор на операта, филхармонията и музикалния фестивал в Хайделберг, Германия.

• Данчо, кога беше първият ти осъзнат досег с музиката?

• Моят абсолютно съзнателен и целенасочен стремеж и усещане на музиката беше, когато бях на 13-14-годишна възраст. Оттогава имам тази яркост на музиката като нещо извънредно специално. Преди това съм се свързвал с нея, но не съм имал зрелостта да я разбирам. Разбира се, вкъщи имахме пиано, после те станаха две, след това - три, и първите неща по пиано научих от майка ми. И оттам започна един път - дълъг... Аз смятам, че наука, изкуство и философия - трите основни стълба на човешкото познание, са три магистрали, които водят към една и съща точка. Може да се каже, че аз съм поел по една от тях и се прекланям пред всички останали възможни пътища.

• Крайната цел на музиката е катарзисът. Има ли съвременният човек сетива и жаждата да го преживее?

• Силният интерпретатор повежда публиката. Затова, когато казват, че има криза в изкуството, то тя е в интерпретаторите, не в публиката. Дали сме готови за този катарзис? Ако има хора, които да го предложат и, ако има хора, които знаят с какво послание и каква сила излизат - тогава, да. Аз абсолютно вярвам в хората!

• За дирижирането Елиас Канети казва, че е феномен на силата и власт над масата. Съгласен ли си с това?

• Да, дирижирането е комуникация. В момента, в който се осъществи истинската комуникация, тогава хората започват да си взаимодействат по един извънредно интензивен начин. Те се влияят по един друг начин и имаш чувството, че с минимално усилие или без него, постигаш абсолютно всичко. Тогава усещането е, че се упражнява власт върху мене, а аз я упражнявам върху другите. Но под власт имам предвид - върху изпълняващите. И тогава се получава една магия! Това е нещо, за което говори Платон, че изпълнителят усеща тази власт върху себе си. А това е много красив, много звезден момент! Няма слаба и безинтересна музика - има слаби и безинтересни интерпретатори.

• Щом чуеш името на родния си град - с какво първо го свързваш в съзнанието си?

• Не знам защо, но винаги го свързвам с нашата хижа, с нашия Балкан и се сещам за моите огромни усилия. Годините ми в гимназията, когато вече съвсем съзнателно знаех накъде съм тръгнал, че за мен няма връщане назад, бяха години на един почти фанатичен труд. Тези ми усилия бяха и сега са свързани с огромни самоограничения. Хората си казват - а, един такъв хубав, успял човек, прави, каквото си иска! Това, в интерес на истината, е вярно, но никой не знае какво се крие зад това и какво продължава да коства! Става въпрос за пълно самоотнемане на собственото време и на това - да можеш да общуваш повече. Но, когато това е доброволно, то е окей, тогава е приятно и носи радост. Когато човек знае защо и за кого прави нещо, тогава е много хубаво!

• За теб казват, че имаш потенциала да станеш едно от явленията на 21 век - как ти въздейства това?

• Съвсем нормално, даже не разбирам какво означава това! Аз много добре знам какво представлявам, какво мога и какво не мога. Затова много обичам да ходя в планината, защото там се чувствам малък. Това е единственото място, което ме възхищава и винаги надминава очакванията ми! Бяхме със семейството ми на събора в Гела преди броени дни и гледам изпълнителите - съвсем обикновени, музикално неграмотни селяни, които пеят и свирят по един уникален начин, побъркващ и аз спрямо тях - не се чувствам музикант! Много е странно, нали?! Те са по-музикални от мен! При тях музиката е влязла на ниво клетъчно равнище. При тях музиката е живот! Аз знам, че правя специални неща, че правя доста невъзможни неща, но те правеха още по-извънредни неща! Прекланям се пред автентичността на българския дух! А относно потенциала ми - това е един процес, като един самолет, който излита. Аз в момента съм в полет.

• Генерален музикален директор - какво означава тази изключително отговорна позиция за теб? И само отговорност ли е?

• Да, тук се включват всички държавни институции в град Хайделберг - операта, филхармонията и двата фестивала. Да, има отговорност, но аз не виждам никакъв проблем, не виждам нищо трудно. Аз не знам какво е трудно! Мен вече нищо не може да ме изненада. Извънредно отговорно е, извънредно трудно е, почти невъзможно е да се получи един такъв пост от чужденец и особено от българин на моята възраст, но зависи човек с какво се мери! Колкото по-високи идеали има човек, толкова повече той е имунизиран срещу възгордяването.

• Професията на диригента е неизучаема. Според теб, какви качества трябва да притежава един диригент?

• За мене всичко започва от въпроса защо някой става диригент, друг скача висок скок, трети става атомен физик... Ключовият въпрос е - каква крайна цел стои зад това? Иска се изключителна сила, изключително знание, изключителна всеотдайност, абсолютно познаване на смисъла и на крайната цел - в моя случай, на това свръхусилие. Иска се, естествено, страхотен музикален усет, музикална фантазия, каквато имам, за нивото, което съм си поставил, и извънредна памет, която в момента развивам. Нужна е също и пластична способност в комуникацията с човека. Дирижирането е една загадка! То не се поддава на формулировка.

• „Аз живея, за да уча", казваш в друго свое интервю. Ще предадеш ли това на Кубрат и Рада, твоите деца?

• Аз всеки ден се уча от тях, от тяхната автентичност, спонтанност и любознателност, присъщи на всяко едно дете. Иска ми се да ги свържа с две неща в живота. Първото е с любовта към природата и планината и второто - с любовта, копнежа към ученето, към знанието. Мисля, че това са нещата, които могат да направят човека щастлив. На Гела играхме хоро, пяхме, купихме на Кубрат тъпан, опита се да свири на гайда... Учим се, изучаваме света! Те двамата са по-музикални от мен! Аз мисля, че не съм чак толкова музикален, но Наталия - съпругата ми, е много музикална и те приличат на нея в това отношение.

• Какъв друг стил музика слушаш?

• Автентичен фолклор на всички народи. Тази музика е нечовешка, защото не е композирана. Има невероятни образци и от Африка, и от Азия, и от Австралия, от Южна Америка... Това е един пласт на културата, при който бит, живот, музика и творчество са абсолютно неразделни.

• Вярващ ли си?

• Аз винаги съм знаел за съществуването на Бог, а човек не може да вярва в нещо, което знае. Няма нужда да вярваш в един факт!

• И накрая един такъв въпрос, Данчо - помниш ли учителите си?

• Помня абсолютно всички мои учители и няма да ги забравя никога! С г-н Асенов от училище „Христо Ботев" за първи път отидох в планината. И това беше много важно в моя живот. Срещата ми с планината, срещата ми с музиката и науката се състояха на една и съща възраст, в един и същ момент. Оттогава заживяха в една органичност у мене. Г-жа Нина Кьосева - учителката ми по пиано, без която нямаше да мога да се подготвя теоритично и практически за София. Искам да спомена и г-жа Дюлгерова, която повярва в мен и пред чийто предмет - физика, аз се прекланям! Учебниците ми от десети клас си ги нося с мене, те в момента са в Берлин и са обиколили всички мои квартири. Тези учебници, които запознават с теорията на относителността и квантова механика, ме вдъхновяват. Това е моето хоби, ако мога така да кажа. Учителката ми по химия - г-жа Христова, която много дълбоко ме разбираше... Тези учители, както и всички останали, знаеха накъде съм тръгнал и ми помагаха да вървя. С тях имахме неформалните отношения учител - ученик, което много рядко се случва. Затова им благодаря на всички!

Снимки: spisanie8.bg и kamdzhalov.com

Коментара (0)

Скрий/покажи коментарите

Скрий/покажи формата за коментар