БЪРЗО СЪЗДАВАМ ПРИЯТЕЛСТВА

niki_vasileva

ИНТЕРВЮ С НИКОЛЕТА ИЛИЕВА

Ники е едно слънчево момиче, което с чара, интелекта и позитивизма си провокира да й се случват само хубави неща. Познаваме я като дъщерята на известния търговищки скулптор Илия Иванов и диригента на Духовия оркестър и хор „Родна песен" Краси Коларова. Сега обаче Николета сама върви по своя път и покорява нови и нови върхове. Тя е второкурсничка в Университета Екситър в Обединеното кралство, избрала специалността „Икономика и политика". Още миналата година обаче за отличните си знания и обществената си ангажираност бива удостоена с годишната награда на учебното заведение, която по принцип се дава на третокурсници, при това - на англичани. В края на миналата година съвсем случайно Ники е сред малцината избрани след кастинг модели да представят тоалети на водещи британски дизайнери на годишно модно ревю. Красавицата от Търговище е забелязана в шопинг центъра „Принсес хей" и е единствената чужденка, на която щастието се усмихва, и от над 200 кандидати е една от 14-те, избрани за фотосесия. Тук тя попада на професионални фотографи от елитни модни издания, готви се за шоуто и танцува заедно с финалистката от ВВС шоуто „Мислят си, че могат да танцуват" Бетъни Роуз и работи с топстилиста Шантел. Разговаряме с Ники за студентския й живот, за успехите й зад граница и за нейните мечти.

niki4

Ники, какво означава за теб това отличие - годишната награда на Университета?
За мен това е изключителен жест и голямо признание. Аз преди всичко съм една чужденка, отишла да учи в Англия. През първата си година определено нямах подготовката, която имаха моите английски колеги, защото те вече бяха наясно с материята, която щяхме да изучаваме в първи курс, и ме превъзхождаха. Но това може би ме мотивира още повече. Самият факт, че ме одобриха да получа наградата, говори за това. Освен отлични академични познания, се изискваше и да имаш извънкласна форма на занимание. Аз избрах музика и мода. Участвам и в университетски клуб по фотография, където ме избраха за негов PR. И освен всичко това имаше и изискване, което много трудно се покрива и особено от чужденци - офис работа, където да покажеш екипни умения.
Това значи, че в университета не се ходи само на лекции, нали?
Да, много сме заети, но ценим това, че се разчита на нас, че ни се гласува такава отговорност, която не е самоцел. Всичко е направено така, че да развива практически умения за живота. Ето например - моята работа има характер на благотворителност. Аз работя в административното сърце на университета заедно с още 30 англичани, избрани с конкурс. Нашата задача е да контактуваме с генералните спонсори и бизнес партньорите на университета. Благодарение на този екип от студенти през последните 10 години са събрани около 2 милиона паунда дарения, които се инвестират в нашите специални проекти. Любопитно е, че има много хора, които ни даряват редовно всеки месец, макар и с малки суми. Такава е държавната политика на страната, че на всеки дарени три паунда държавата дава един, което увеличава дори най-малкия подарък значително. Само за последната кампания от два месеца ние събрахме 100 хиляди паунда!
Защо избра да учиш в Англия, при това - в тази специалност „Икономика и политика". Твоите родители са хора на изкуството. Теб също сме те виждали на сцената...
Моите родители също са избрали това, което не се е очаквало от тях. Те винаги са ме поощрявали да избера това, което на мен ми харесва, това, което аз чувствам, че ще е правилно за мен. Аз трябваше малко хазартно да избера специалността си, защото не знаех какво точно ще изучавам, нямаше и кого да попитам. Но много харесах това, което бях избрала. Още от първите лекции бях много увлечена и наистина разбрах, че това е нещото, което ще ме доведе до професии, които аз харесвам, в които мога да намеря себе си. Мисля, че, ако човек се насилва да работи нещо, само заради приходи или защото някой друг го съветва, че това е правилното решение за него, никога няма да бъде щастлив и никога няма да даде най-доброто от себе си.
Казват, че за първите впечатления няма втори шанс. Ти помниш ли първото си впечатление от университетското градче?
Първото ми впечатление от градчето беше, че е безкрайно красиво и кокетно. Това е т. нар. Ривиера на Англия и дори не прилича на страната. Тук климатът е много по-мек, има екзотични растения от Средиземноморието. Тук няма зима. Архитектурата е прекрасна, има огромна катедрала в готически стил от XII век. Университетският кампус е само на 10 минути от центъра на града, който е курортна забележителност. Очакванията ми бяха надминати. Мислех си, че ще е нормален град - малко сив, мъглив, така, както ние си представяме Англия. Не си представях такава екзотика и такъв уют, красота и чистота. Като цяло университетът е по-елитарен и тук учат повече англичани, което е хубаво от една страна, защото имам възможност да опозная тяхната култура и техния начин на мислене. Имам, разбира се, и много приятели от други страни - от Франция, от Китай, Индонезия, Япония, Малайзия, но главно работя с англичани.
Англичаните трудно допускат хора до себе си. Как създаде тези приятелства?
Бях много изненадана, че ме допуснаха в тяхната среда, защото те имат други възприятия, по друг начин виждат света и самите те си го казват, че за един англичанин е много много трудно да допусне в обкръжението си някого. Ние, българите, сме много различни от тях, по-отворени сме, но и по-непредпазливи, а те сякаш са прозрели това и много ограничават средата си. Но въпреки това успях да се сближа с тях. Дори на Никулден ги поканих на именния си ден. Направих им ястие с риба. Черпих ги с българска ракия, както е обичаят. Те нямат такива празници, но дойдоха и ме уважиха. И това е страхотно!
Какви са впечатленията ти от новите ти приятели?
Много са мотивирани. И ще дам един пример - когато и да влезе човек в огромната библиотека на университета, която работи 24 часа седем дни в седмицата, ще види, че е пълна. Тук има постоянно хора! Неслучайно в библиотеката са инвестирани 50 милиона паунда. Тя е много уютна, в ярки цветове, не прилича на такова заведение, което да те потисне, а напротив - има най-новата техника и литература, обзаведена е с всички удобства. Но има много строга дисциплина. Има специални зали, където е забранен говорът. Други пък са специализирани за групова работа, има и стаи за самостоятелна работа.
Какво разказваш за България?
Разказвам им, че българинът като индивидуалност е много устойчив, много силен човек, много се бори, свикнал е да няма, но сам да се бори и завоюва всеки свой малък успех. Това всъщност те виждат и в мое лице - как се боря да имам техния успех. Много от колегите ми англичани се чудят как съм успяла да се адаптирам и да не искам да общувам само с българи, а с всички. Това си бях поставила за цел - да бъда по-отворена в контактите си, защото вярвам, че, колкото повече един човек се затваря, той пропуска от живота си, пропуска различната култура и различния поглед върху живота.
Имат ли студентите в Англия студентски празник?
Това е много интересен въпрос! В Англия няма специален ден на студентите, но всеки университет организира специален бал. Прави се в специална зала с организиран превоз до нея, има си дрескод всяка година - елегантен стил или закачлив стил на различна тема. Англичаните много обичат баловете, затова се организират по няколко в годината - например за свежарите, т.е. за първокурсниците, бал за завършващите, Коледен бал и др.
Неминуемо си се сблъскала с много препятствия през първата година извън България, далече от приятели и близки. Кое ти бе най-трудно?
Имах късмета да попадна в едно наистина много уютно място и бързо да създам приятелства. Не съм имала моменти, когато да се почувствам обезкуражена или тъжна, самотна... Винаги е имало хора около мен. Не съм имала и носталгични чувства. Но това е може би, защото самата аз съм позитивен човек, не се предавам на лошите емоции. Така че не мога да кажа, че съм имала трудни моменти.
Предизивикателство ли е да си студент в чужбина?
Да, може да се каже. Но аз много отдавна бях решила и това беше моя цел, мечта и много се борих, за да ги осъществя. Предизвикателството всъщност е в това, че ти си там, не само да учиш и да се справяш, а и да мислиш за бъдещата си реализация. Големите работодатели следят развитието ни и оценките ни. Затова студентите се стараят да си вземат изпитите и се борят за оценка. Истинската борба е да спечелим добро работно място в престижна фирма с добра заплата. Борбата е и за извънкласно занимание, както и почасовата работа, които много се толерират.
С какви чувства се завръщаш в родния град?
С много топли чувства. Много ми е хубаво да видя дома си, близките си. Винаги се старая да се срещна с колкото се може повече хора, но истината е, че много време прекарвам вкъщи със семейството. А броените дни минават много бързо. Освен това аз използвам свободното си време тук и за подготовка за изпитите си.
Какво си пожелаваш за Новата година? На коя своя поредна мечта искаш да дадеш живот?
Искам да видя родителите си много щастливи и горди с мен. На себе си бих пожелала нищо да не застава на пътя на моето развитие, здраве и устойчивост, вдъхновение и удовлетвореност - всичко, което видях през последните няколко месеца, да успея да съхраня и да го доразвия.